Според историците Мевлеви хане е единственият дервишки манастир от този вид, запазен у нас, с донякъде съхранената си зала за медитация. Смята се, че някога е принадлежал на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” – танцуващите дервиши. Орденът е възникнал в Коня (днешна Турция) през XIII век, а в Пловдив се установява през XVII век, когато градът е бил важен културен и търговски център на Османската империя.Основател на общността е Мохамед Джелаледин – Руми.
Манастирът се е намирал във вътрешната част на крепостта, която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през XVI-ти в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща и Печ, след като Унгария придобива независимост от Османската империя. До 1400 година там е имало храм или параклис.
Някогашният комплекс е включвал молитвен дом–джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на IX век манастирът е изоставен. Днес е оцеляла единствено залата, където дервишите са изпълнявали своя символичен танц – сема, в който чрез въртене се стремят към духовно съвършенство и сливане с божественото.Според описанията средата на тавана е била украсена с резбарско слънце.
Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Историците твърдят, че е имало отстъп с измазан холкел, изписан с гирлянди и осем медальона с цитати от Корана. Може да се каже обаче, че добре е съхранено текето на танцуващите дервиши.
Преди време в специално проучване за хането, проведено от Айдън Юмеров от Висшия ислямски инситут в София, се появи твърдението, че под кладенеца в задния двор са открити останки от предишните исторически епохи, които говорят, че на това място е имало Римска крепост и храм.
Подземната зала, под големия салон, има запазени стени от римската крепост, които са вградени в османския градеж, сочи проучването на Юмеров. Според изследователя там има запазено изображение как бога на виното поднася вино и яйце на бременна жена – символ на плодородието.
В двора е имало имарет – кухня за нуждаещи се. Тя е била отделна от тази на мелвелихането. Тези манастирски обители са имали такива кухни за всички нуждаещи се, независимо от религията и етноса им. В днешно време няма запазено нищо от тази кухня, твърди историкът.
В другия ъгъл на двора е имало малък хамам. До сградата е имало джамия с минаре, тя е разрушена в пожар през 1870 година и от нея остава само минарето до 1940 г. След Освобождението мелвелихането е изоставено.
След разпускането на ордена в началото на ХХ век, мястото постепенно губи религиозната си функция, а впоследствие бива реставрирано и използвано с различни предназначения, като едно от последните е ресторант Пълдин.
През 2021-а година имотът сменя собствеността си и за съжаление към момента не функционира.
