Понеделник. Жарък следобед е. А нашият екип се впусна в туристическа обиколка на Пловдив. Често споменаваме, че родният ни град е изключително пешеходен и всички забележителности са почти на една ръка разстояние, така че нима маршрута на Free Plovdiv Tour не е най – подходящият начин да преоткрием града на седемте тепета?
Сбирката е точно пред сградата на кметството в 14 часа за периода от октомври до април, а след това от май до октомври може да избирате измежду два начални часа – в 11 или 18 часа. Събира се доста внушителна група, но нашият гид Илия бързо успява да разчупи леда с персонално отношение към всекиго и с няколко въпроса кой откъде идва и дали му е харесало в Пловдив. Без две мнения, всички потвърдиха, че са очаровани от града под тепетата, макар и някои току-що да бяха слезли от автобуса. Изчакваме няколко минути с уговорката от Илия, че първото нещо, което ще научат всички за България е, че тук нищо не започва навреме. А както се оказа след известно чакане, дори три дни стигат на туристите да заучат масовия български „занаят” – задължително да закъсняват. Последните двама пристигнаха леко забързани, но в никакъв случай притеснени и с усмивка приеха шегата на нашия гид за типичната българска неточност.
Цялата обиколка започна с кратък исторически обзор, от който разбираме, че Филип Македонски изобщо не страдал от излишна скромност и кръстил града на свое име – Филипополис...Е, и още много други интересни истории, разказващи за славното минало на някогашната столица на една от процъфтяващите римски провинции.
Продължаваме разходката по най-дългата пешеходна улица в Европа, както обявяваме не без доза гордост. Типично по пловдивски тръгваме на тегел по Главната– с лежерно темпо, айляшки в дълга редица. Научаваме легендата за Мильо и повече за мащабите на Римския стадион. Знаете ли докъде стига в дължина и какви битки са се водили на него? Дори и ние, пловдивчани, рядко се замисляме, че на повърхността е само съвсем малка част от цялото величие на някогашната римска арена.
По време на беседата за Джумая джамия една от дамите любопитно зададе въпрос за какво служат отворите в най-горната част на стената и предположи, че са се използвали като позиция за изстрелване на стрели. Оказа се, че никой не се беше замислял върху този интересен сам по себе си факт и за пореден път се уверихме колко по-различно е да погледнеш историята отстрани, без предубеждение и с широко отворени очи.
Изписали сме хиляди буквички за квартала на творческите индустрии и никога не сме крили колко „загубени” се чувстваме точно тук в най-положителния смисъл на думата. Това беше и препоръката на нашия гид – просто приберете картите и изключете джи пи ес-а, за да се потопите в атмосферата на занаятите и най-актуалните заведения в града.А какво може да направим ние местните? Да изпробваме нещо различно например...работилничка, ателие, нова бира.
Старинен Пловдив е безспорна емблема, а интересен факт е, че площадът около Хисар Капия в миналото е бил най-централната точка на града. Може би, ако сте прочели статията за църквата Св. Св. Константин и Елена вече знаете нейната история, но обиколката определено си заслужаваше всяка минута и всяка крачка, която особено накрая и под жарките слънчеви лъчи не беше никак лесна.
Да чуеш възклицания на английски, немски и испански, когато всички около теб видят Античния театър и извадят всякаква техника, за да запечатат величието му, няма как да не те накара да се чувстваш горд, че живееш тук, но и малко с тъга да си припомниш как често, прекалено забързани в преследване на еждневните си задачи и цели, забравяме да го оценим.
Все още няма добавени коментари.