Макар повечето пловдивчани да го наричат просто „Альоша“, заради прочутия паметник на върха му, хълмът пази още няколко монумента, които разказват важни страници от миналото на България. Разходката из тях е като пътуване във времето – от древни римски акведукти до героичния дух на Левски.
Паметник на Съветската армия (Альоша)
Паметникът на Съветската армия е гранитна статуя с височина 10,5 м, издигаща се на върха на второто по височина тепе в Пловдив. Това е най-известният съветски паметник в България, макар че подобни са издигнати и в много други селища през периода от 1944 до 1989 г.
Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи „Слава на непобедимата съветска армия освободителка“. Интересен факт е, че и на останалите места, особено когато паметникът представлява сам воин, монументите са наричани Альоша, по подобие на пловдивския.
Изграден е през 1954-1957 г. , а официално открит – на 5 ноември 1957г. Автори са архитектите Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов. Той е дотолкова емблематичен за тепето, че често всички си наричаме хълм Бунарджика просто с името Альоша.
За прототип на монумента е послужил Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), жител на Република Алтай, свързочник по време на Втората световна война.
Паметник на Васил Левски
Това е единствената статуя на Апостола в Града под тепетата.
Още през 1895 г. хаджи Гьока Павлов искал да издигне със собствени средства паметник на Васил Левски в Пловдив, но общинските съветници не се съгласили.
През 1934 г. от сдружението на карловци в Пловдив възродили идеята и започнали набирането на средства чрез благотворителни прояви с намерението до вековния юбилей през юли 1937 г. монументът на бъде готов. Един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия по това време проф. Иван Лазаров е техен съгражданин и карловци го избрали за изпълнител на проекта. По това време хълмът е превърнат в красив парк от европейски тип и това било мястото, което карловци избрали за паметника.
Скулпторът проф. Иван Лазаров издирил всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини и започнал да работи върху творческото решение за пластичното претворяване на духовния образ на Левски. За да подчертае неговата младежка енергия той решил да покаже Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави.
Чрез медиите пловдивският скулптор Кирил Тодоров изразява желание паметникът да бъде направен с негово готово решение и това забавя реализиране на проекта. Чак през 1942 г. бюстът на Апостола е монтиран и осветен.
Паметник на руските освободители
Паметникът е издигнат през 1881 г. на хълма Бунарджик (Хълм на Освободителите) в чест на руските воини, загинали за освобождението на Пловдив от османско владичество. Тогава се извършва и първото залесяване на хълма. Проектът е дело на архитект Вокар.
След 1888 г. се утвърждава традицията честванията на Трети март да се провеждат пред Паметника на освободителите. В средата на 30-те години, по предложение на кмет на Пловдив Божидар Здравков Бунарджикът е преименуван на „Хълм на освободителите“.
През 60-те години около паметника на Бунарджика е оформена и галерия от борчета, засадени от гостувалите в града космонавти, сред които Юрий Гагарин, Валентина Терешкова и др.
Чешмата, „кръстник“ на Бунарджика
Възстановеният през 1934г. от кмета Божидар Здравков водоскок, чийто оригинал мнозина историци датират от османския период на Пловдив,за съжаление към момента е в окаяно състояние.
Предполага се още, че там, на същото място, е имало светилище на Деметра, но от него няма нищо останало.
Римските акведукти
Те датират от II-III век и са единствените запазени по нашите земи. Водата е била събирана от извори в Родопите, а в града е преминавала подземно в глинени тръби. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково.
От Коматево към Младежкия хълм били насочени два успоредни акведукта, които минавали по склоновете на Младежкия хълм, Бунарджика и Сахат тепе, а наклонът бил към Таксим тепе. Там се събирала планинската вода, а после се отправяла в различните посоки на града.
Все още няма добавени коментари.