Пловдив е град с богата архитектурна история и множество обществени сгради, които през годините са променили предназначението си. Част от тях днес са частни домове, а други са преустроени за нови обществени нужди. Ето няколко интересни примера, които екипът ни откри:
Бившият Пионерски дом
Снимка: Български архитектурен модернизъм
Някога сградата е служила като обществено средище за деца и младежи, а днес е превърната в частен имот. Архитектурата ѝ е значима за района и е дело на известния пловдивски архитект Христо Пеев, който играе ключова роля в опазването и развитието на архитектурното наследство на Стария град. Интересно за нея е, че била построена през 30-те години и в началото там е живяла фамилията на заможния арменец Асвасдурян.
По време на социализма постройката функционира като Пионерски дом – място за работа с деца и младежи, а след политическите промени е реституирана и отново става частна. За известно време там се помещаваше и кафе-бар в края на 90-те и началото на 2000 г. Стилът ѝ е модернистичен, въпреки че към момента доста от елементите са компрометирани. Разположена е близо до други значими сгради, като протестантската църква на Лейди Странгфорд, което подчертава културната стойност на района.
Днес бившият Пионерски дом е частен имот и не изпълнява обществена функция, но остава важен архитектурен и исторически паметник, свидетелстващ за социалната и културна история на Пловдив през XX век.
Бившият Втори полицейски участък
Друг интересен пример е сградата на Втори полицейски участък на Сахат тепе, на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и „Антим I“, известна сред пловдивчани като „Къщата с кулата“. Разположена на ъгъл с голяма денивелация, тя е архитектурно отличителна за района. Построена е през 1904 г. в модернистичен стил, с влияние на романтизма, първоначално като жилищна сграда.
Двамата строители теглят заем от банка, но не успяват да го изплатят и имотът преминава към кредитора, а впоследствие – част от него към общината. Преди това на мястото е имало джамия, съборена след Освобождението. През 1938 г. сградата става районно полицейско управление, като са направени пристройки за нуждите на полицията.
През втората половина на XX век сградата отново се превръща в жилище. Общинската част е разделена на отделни жилищни единици, които се отдават под наем. В момента сградата остава в режим на съсобственост – общинската част все още се отдава под наем, макар някои апартаменти да са в лошо състояние. Къщата е със статут на паметник на културата и представлява пример за смесено използване, макар че реалното ѝ състояние отразява проблемите със сговора между собствениците.
Токоизправителната станция на тролейбусния транспорт
Тази сграда също е била обществен имот, използван за нуждите на градския транспорт, когато Пловдив разполагал с екологичен такъв. Известна е като „Сърцето на тролеите“ и се намира на култовата улица „Отец Паисий“. Там е била първата тролейбусна спирка под тепетата, а самата постройка е завършена през 1957 г.
Наскоро тя бе превърната в частен дом и е интересен пример за адаптиране на индустриалната архитектура към жилищни нужди.
Всички тези метаморфози разказват историята на един град в постоянно движение и на архитектура, която умее да се приспособява към времето.
Все още няма добавени коментари.