Екипът на единствения двуезичен дигитален гид под тепетата ще възкреси спомена за някои от тях и ще разкажем повече за историята им

 

Към днешна дата самият център на града е изпълнен основно с десетки заведения и магазини. Най-дългата пешеходна улица кипи от живот и все още е събирателно място за всички пловдивчани и гости на града. И докато в миналото там са се намирали някои от най-престижните хотели, днес големите здания от този тип са съвсем малко, а преобладават основно стаи за гости.

Все пак, екипът на единствения двуезичен дигитален гид под тепетата ще възкреси спомена за някои от тях и ще разкажем повече за историята им.

Всъщност, на най-скъпия сред местата за отсядане сме отделили цяла отделна публикация. Хотел Молле бил най-престижният под тепетата и дълго време в него се провеждали официалните приеми, давали са се банкети за министри и се настанявали най-важните гости от чужбина. Там тържествено е пристигнал през 1920 г. и великият писател Иван Вазов.

Проектант на сградата е известният италиански архитект – Марио Пернигони, който е свързан с европеизирането на редица български градове след Освобождението. Постройката се открива с пищно новогодишно тържество. Събитието се превърнало в истинска вестникарска сензация не само заради мащаба, но и защото в сградата били монтирани първият асансьор в Пловдив, първото самостоятелно парно отопление и първият генератор за електричество. Във вътрешен двор пък била изградена площадка за кънки на колела през лятото на 1920г. А Кирил Петров открива кинематограф, който скоро се превръща в кинопарк.

Хотелът имал повече от 90 стаи, обширен салон, в който се помещавало едно от първите кафенета в града ни, напитките били изрядни, а бирата- прясна, храната – първокачествена, сервитьорите носили папийонки и плавно хвърчали около масите. Мебелировката била по последна мода. Цените били доста високи, а социалното положение на хората тогава доста полюсно. 

Хотел Берлин бил друго популярно място за настаняване по търговската улица. Той се намирал точно срещу стълбите на Каменица, а в момента на нивото на магазините там се помещава офисът на мобилен оператор. През 2014-а г. сградата е била реставрирана по архивна снимка от 1934 г.

В миналото  бил притегателният център за всички любители на сладкарското изкуство заради кулинарните изкушения, предлагани на приземния етаж. През годините там още са се намирали сладкарниците Милка на братя Павлови, Савоя на бай Борис и след 1949 г. – популярната Ален Мак.

Отправяме се и към последната „дестинация“ от нашето пътуване в миналото, а именно хотел Париж. До 1906 г на неговото място (кръстовището на улиците „11 август” и „Д-р Вълкович”, в непосредствена близост до Берлин) имало порутена постройка. Тогава Нейко Узунов закупува терена и решава да сбъдне една своя мечта, изграждайки шармантен хотел върху съборетината. Проектът бил изработен от архитект Михаил Ненков, а сградата била построена за рекордно кратко време.

Откриването било на 27 септември 1909 г. и първоначално хотелът се казвал Независимост. Само няколко месеца по-късно обаче, през 1910 г., собственикът го прекръстил на Париж. Според реклами в пресата тогава сградата разполагала с 40 стаи. През 1942 г.  била надстроена с още един етаж, а на върха се появила малка часовникова кула, а през 1933 г. в двора към хотела отваря врати ресторант с градина.

След 1944 г. хотелът е преименуван на Сталин, после за кратко се превръща в студентско общежитие и след това – отново се връща към първоначалната си функция като хотел Родопи, а кафе-аперитивът към него още е в паметта на възрастните пловдивчани като закусвалня Родопи.

Днес от тези хотели няма и следа и те са заети с други типове търговска дейност, но в случай че търсите готини места за нощувка в центъра на Пловдив, не пропускайте статиите и обектите ни, поместени в раздела къде да отседнем.