Как е изглеждал градът ни през годините и колко много се е променил пейзажът под тепетата...Разберете сами:

 

В една от популярните фейсбук групи често се публикуват архивни кадри, които сме убедени, че голяма част от по-младите ни читатели никога не са виждали. 

Сега не може и да си представим, че по езерото на Цар-Симеоновата градина в миналото се е плувало с лодки... 

Или, че само няколко метра по-встрани се е осъществил първият полет с балон през 1892 г., а дори до края на годината Пловдив се е превърнал в първата въздухоплавателна столица на България 

А дали някой сред нас си спомня хотел Берлин, който вече отдавна е в историята, но се намирал точно срещу стълбите на Каменица, в самия център на града. В миналото бил притегателният център за всички любители на сладкарското изкуство заради кулинарните изкушения, предлагани на приземния етаж. През годините там още са се намирали сладкарниците Милка на братя Павлови, Савоя на бай Борис и след 1949 г. – популярната Ален Мак. 

Централна гара Пловдив е културна и историческа емблема на града и в периода 2015-2018 г. сградата бе умело и грижливо реставрирана с уважение към оригиналния вид от проекта на арх. Мариано Пернигони, за което бе отличена със специална награда на конкурса Сграда на годината. А знаем ли как е изглеждала най-първата постройка? 

Продължаваме разходката си в историята на Града под тепетата с най-централно разположения и един от най-натоварените булеварди в Пловдив и как е изглеждал той в несъвсем далечното минало. Днес е вече доста по-широк и с огромен поток от автомобили, но сами виждате, че всеки ще го познае на момента.  

Ето и кадър от северната му страна: 

Разказвали сме ви за Балъкпазар/Рибният пазар и вече читателите ни знаят, че районът е бил сред най-оживените. Отварял още с изгрева и от едната страна целият бил изпълнен с кошове, пълни с лед и прясна риба – шарани, змиорки, кефали, паламуди и др. Когато настъпвал сезонът на чирозите (сушени риби),  тогава цялото място се изпълвало с миризмата им, а те били и най-съблазнителното мезе за бира и мастика. 

Дивим се и на красотата на сградата на бившето кино Екзелсиор, а ето и спомен как е изглеждало то в най-славните си години.  

Оставяме тук и погубената сграда на аптека Марица, разрушена вероятно, за да открие безличната фасада на нов жилищен блок. 

Завършваме „разходката“ си из Пловдив от миналото с  Новотел Пловдив, който можем да видим в период, когато плувният му басейн е било едно от най-посещаваните места под тепетата в летния сезон.

Снимки: Бай Иван Карачомака