Екипът на Lost in Plovdiv фиксира 5+1 разлики, които отличават кореняк пловдичанина от този, който е дошъл преди няколко години или дни.
Големите градове са притегателна сила за всеки, който се опитва да се реализира, било за работа, образование или забавление. Некоронованата столица на България – Пловдив, не е изключение от глобалната тенденция. По – високият стандарт на живот на „майните” накара хора от всички краища на страната да се загубят в Пловдив.
Жителите на бъдещата Културна столица на Европа през 2019 не използват думи като: пИлИ, тИлифон, тИливизор.
Регистрационните табели на колите на истинските пловдивчани започват с PB, а на "фалшивите" с Х, СМ, PA и други буквосъчетания. В Пловдив има повече коли, отколкото пловдивчани. Дори паркоместата в новите комплекси, тип работническо общежитие, в покрайните на града, са кът.
Истинските пловдивчани знаят, че на електронните табла по спирките на градския транспорт не може да се разчита за точна и пълна информация. „Фалшивите” - могат само да си сверят часовника по тях и то не винаги.
Кореняците пазят спомена за историята и продължават да наричат със старите имена много от преименуваните сгради, улици и места. За тях площад Римски стадион все още е Джумаята, площад „22. Септември” – Гроздов пазар, училище „Патриарх Евтимий” – Лиляната, сградата на Общината на пл. Централен 1 – Партийният дом и други.
В дъждовните и мрачни есенно-зимни дни истинските пловдивчани се срещат с приятели в някое от мъничките уютни кафенета по малките централни улички и „бичат айляк”, а "фалшивите" – релаксират, като „пазаруват” в мола и най- често за паркинг използват прилежащите зелени площи и тротоари.
"Фалшивите" пловдивчани идват в Капана или по време на фестивали, или като част от неизменния си гастрол по Главната през уикенда. За тях Адидас е официално облекло, а Макдоналдс- хай закусвалня . Истинските пловдивчани – те пият бира и през седмицата в „Котка и мишка”!
Родените в Пловдив остават в спокойствието на града през уикенда, а „фалшивите” пловдивчани им осигуряват комфорта като отиват по родните си места.
И за тези, които не са разбрали, отбелязваме, че статията е написана с чувство за хумор и всяка прилика с действителни лица и събития е непреднамерена и случайно уцелена!
