Започваме с едно сравнение, което всички фенове на фентъзи жанра и особено на поредицата „Властелинът на пръстените” със сигурност ще разгадаят. Всички останали могат да го приемат за предговор.
Представете си за миг, че тунелът Траянови врата е като Черната порта и отвъд нея в северна посока царят мрака и сенките… Разпознавате Мордор, нали? А от другата страна е Графството, където всичко е светло и зелено. Апелираме да не приемате всичко буквално, защото ние просто искаме да ви пренесем в света на художествените фантазии...за малко.
Първият факт обаче си е неоспорима истина, а именно, че времето в Пловдив почти винаги е един сезон по – хубаво! Или иначе казано, минете ли тунела, грейва едно слънце, лъхва те един топъл ветрец и температурата задължително е с няколко градуса по – висока.
Ако сравняваме двата града в разстояния, категорично заявяваме, че Пловдив е много по – компактен, лесно се обхожда и пеша. Дори задръстванията, колкото и да ни се струват големи и неприятни, нямат много общо със софийските. Казано накратко, пътувания от по час до офиса сутрин и вечер са рядкост!
Пловдив предлага разнообразие, без да е претъпкано. Тук дори и в централните райони е относително спокойно. Да, проблем с паркоместата има, но не в такива мащаби като столичните.
Градът под тепетата е по – уютен. Често срещано явление след работно време е кафенетата и ресторантите да се напълнят с хора. Те се разхождат, пийват по аперитив преди вечеря и отмарят след дългия ден. Не само Главната улица и Капана кипят от живот, а дори и да навлезем навътре в кварталите ще ни е трудно да си намерим място за сядане или дори пейка в парка, особено при хубаво време.
Пловдив се определя като „град за живеене”, докато София – като място, където може да правиш бизнес и да работиш. В града под тепетата динамика и възможности не липсват, но го няма това напрежение и забързаност, които често се усеща в столиците.
Квартал Тракия все още няма номер, но от друга страна си имаме поне 6 комплекса „Оазис”. Нямаме си Бояна и Драгалевци, но Марково (често определян като пловдивския Бевърли Хилс ) и Белащица – са достойни конкуренти. Витоша не ни е близо, но пък на разположение са ни тепетата, откъдето гледките към града са също толкова умопомрачителни.
След Съединението Пловдив се отказва да бъде столица в полза на София и може би затова и до днес успява да съчетае в себе си предимствата на големия и малкия град.
Пловдивчани не се обиждат, когато софиянци ги определят като провинция и рядко обръщат внимание на шеговитите им забележки за „майните”. От друга страна, ние няма как да отречем, че около 200 000 пловдивчани живеят в столицата. В София заплатите са поне с 30% по – високи , има по – голям избор от училища и всякакъв род занимания, както и по – добър клубен живот.
Изводът дали сравнението в стил „Властелинът” е уместно, оставяме на вас, защото ние от екипа на пловдивския гид смятаме, че и двата града имат своите предимства. Радваме се, когато софиянци идват да отпочинат в града под тепетата и решават да се „изгубят” в неговите потайности, а от друга странание с удоволствие посещаваме богатата програма от събития и презентации, които намират своето място ежедневно в столичния календар.
