Творческият квартал изглежда така, както се чувства

Имало едно време малък квартал. На пръв поглед съвсем обикновен, но стъпвайки в него, с посетителите му се с случвало нещо необяснимо. Усещали магията на квартала и никой не искал да го напусне. Приятелите им мислели, че са в капан, но не - те били в Капана.

Все повече приказни герои започнали да се преселват в него. Едни го избрали за своите работилници и място за творчество, други направо се пренесли да живеят в него. Без значение от причината, факт е, че Капана заразявал с магия гостите си, а те го преобразили, за да изглежда така, както се чувства – пъстър, цветен и щастлив.

Определено това е едно от местата в Пловдив, заразено с най-много позитивизъм и усмивки. Щастие на талази се излива от всяка врата в квартала и залива фугите между паветата, за да може хубавото усещане да се промъкне у вас с първата ви стъпка в почти утопичното пространство. Капана е пълен с работилнички, магазини, галерии, места за хапване и пийване, но има нещо, което носи същината на неговия дух, всички го забелязват, но като че ли остава извън полезрението на хората. Това са стените на квартала.

Няма уличка в творческия квартал, която да не е станала обект на нечие изкуство. Стените между магазините, металните решетки на някои от тях, че дори и електрическите табла – всичко е преобразено от хората, които усещат духа на Капана и искат да го изразят по един или друг начин. По тях можете да видите хора и животни, флора и фауна, чудати създания или някой нарисуван кактус, който ще се опита да ви убоде, но уви, безуспешно, защото неговият живот е върху електрическо табло, а бодлите му остават само част от рисунките в квартала.  Срещу него пък е застанал мъжът, прегърнал птиче, което огласява улицата и казва наздраве на котката и мишката, които се гонят до любимата ни бирария.

Графити изкуството се погрижи за Капана. В него не се преминава като по обикновена улица, той се чувства. Сетивен и слънчев, приказното място в центъра на Пловдив се раздава на хора от всякакви националности и ги приканва да се върнат отново. Дори котката на Кокимото следи за онези, които дават обещание за следващото посещение.

Когато идвате в Капана, загледайте се в очите на нарисуваните по стените герои и се заслушайте в онова, което се опитват да ви кажат. Току виж, сте се огледали в някои от тях. Нашата приказка няма щастлив финал, защото тя не свършва. Но пък е по-щастлива от всякога.